Асамтой - Жанет 45

Автор: Етгар Керет Издател: Жанет 45 В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете. Сред многото житейски прозрения и монументални заключения се намират също една теория за скуката като двигател на света плюс три железни правила за поддържане на любовната връзка. А в един разказ героят си поръчва “говоряща риба” от менюто и вместо да я изяде, провежда екзистенциална беседа с нея: „Ето това отличава писателя – казва Керет, – той не да ползва нещата, а предпочита да ги разговори.“ Асамтой (2002) съдържа 34 от най-добрите разговори с нещата на израелския писател, както и предговор, рисуван автограф и няколко препоръки наместо послеслов – специално за българското издание. Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е най-четеният израелски писател от своето поколение. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, “безтегловността на писането”, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора: обич, която личи в цялата му проза. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в The New Yorker, The New York Times, Le Monde, The Guardian, Zoetrope, Tablet magazine и други. Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите (неколкократно), отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градската библиотека в Санкт Петербург (2010) и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и Златна камера от Кан (2007) за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм Медузи. Асамтой (измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като “Аз съм той”) излиза за първи път през 2002 г. и заимства заглавието си от най-дългия разказ в сборника, посветен на бащата на писателя. И докато първият, Шишко, е обяснение в любов към жена му, една от ключовите истории, с която се идентифицира самият автор, е Говорящата риба. В интервю за The Paris Review Керет обяснява: “Има нещо много силно в този образ. Докато е във водата, не може да говори, а извън водата не може да живее. За една говоряща риба всеки опит да се изрази е твърде трудно и смъртно опасно начинание. Мисля, че писането е нещо подобно. Не смея да твърдя, че всички писатели са такива, но аз лично съм точно говоряща риба.” Най-новото от Етгар Керет са сборникът Изведнъж на вратата се чука (2010) и предстоящата Неискрено ваш (2013), компилация от есеистични текстове, публикувани в международната преса. Милена Варзоновцева (1974, София) е библиотекарка и преводачка. Има три магистърски степени – по руска филология (СУ), медиевистика (Централноевропейски университет, Будапеща) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада). Освен почитателка на хуманитарните науки и книжовността, тя е страстна пътешественичка, пътувалa из цяла Европа и прекаралa съществен период от време като доброволка в израелски кибуц. В момента живее във Ванкувър, Канада, но не престава да превежда на български език. Това е третата книга с разкази на Етгар Керет в неин превод след Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010) и Момичето на хладилника (2011). Предговор за българските читатели Знам, че рибите не могат да говорят. Но ако можеха, какво ли щяха да кажат? Повечето разкази в този сборник не се занимават със случили се неща, а с такива, които биха могли да се случат. Често точно пътят, по който не сме поели (или не сме успели да поемем), разкрива най-добре кои сме. Така че не подценявайте отговорите на рибите – продължавайте да им досаждате с въпроси. Етгар Керет, Тел Авив, 4 август 2012 г. Отзиви Ексцентрици и фантазьори, пройдохи и безделници се срещат на страниците на тази книга, за да разкрият пред внимателния читател мрежата от дълбоки пукнатини по крехката обвивка на планетата и в човешките отношения. В тези истории рибите говорят, а холандците мълчат. Фината гротеска с елементи на приказка и на черен хумор пасва идеално на тези чистосърдечни разкази за малките делнични случайности, които понякога човек дори не забелязва: именно те у Керет добиват вселенска значимост. Time Out Москва “Изненадан ли? Естествено, че бях изненадан” – така започва третият сборник с разкази на писателя, сценарист и режисьор Етгар Керет. И докато героят се диви на нощните преображения на любимата си в тантурест космат хулиган, читателят остава изненадан от разговорния, непринуден език на автора. От пикантния черен хумор. От горчивата свежест на тези кратки текстове. ABC Калейдоскоп от точни, вълнуващи и безкрайно комични случки... Много от разказите в тази книга са достатъчно кратки (и звънки), за да бъдат сметнати за поезия... Забавен и ревностен хроникьор на човешките слабости. Kirkus Керет е циник, който не успява да се отърси от надеждата – най-достойният за доверие вид разказвач, който съществува. Същинският му предшественик не е Башевис Зингер, а Уди Алън... Тук Керет показва талант от епохата на Ани Хол: вади бисер след бисер. The Washington Post Book World Разказите на Керет изследват сенчестото пространство между вица и баснята, между човешкото разбиране и невъзможностите на света. The Independent Името на Етгар Керет на иврит означава буквално “градско предизвикателство” и авторът неведнъж се е шегувал, че то звучи по-скоро като марка кецове. Истината е, че то идеално лепва и на сборника Асамтой, който успешно предава необуздаността и сложността на съвременен Израел с много хумор и щипка абсурд.The Believer Сигурно си мислите, че разказите на един израелски писател ще са пълни с тревога, смут и ужас. Нищо подобно. Асамтой е сборник, преливащ от облечени във фантазия хапливи наблюдения и общовалидни истини. The Blurb Керет сполучливо твори абсурд чрез поставянето на симпатични герои в странни ситуации. С умело дозиране на ежедневна магия, той блестящо откликва на прочутия призив на Езра Паунд „да бъдем по новому“. California Literary Review Броят на почитателите на стипчивия хумор на Етгар Керет непрекъснато нараства. Прозата му не само присъства в списъка на израелските бестселъри: тя е превърнала автора си в култова фигура на цяло поколение. Frankfurter Allgemeine Zeitung Керет е карнавален, изобретателен, изключително интересен автор, който се държи далеч от откровено политическия подход на своите литературни предшественици, за да може да сондира на спокойствие сложността на индивидуалния опит... В само една или две страници Керет е способен да преобърне света – по-скоро като Уди Алън, отколкото като Лев Толстой. Public Radio International (The World) Керет пише едновременно в няколко състояния. У него има елементи както от съобщителния, отстранен стил на Харуки Мураками, така и от спокойно комичния абсурд на Доналд Бартeлми. Има доза свръхестественост и двойна доза от ироничната, афористична еврейска народна приказка. А много от разказите му, най-добрите, съдържат и нещо още... LA Times От разказите си Керет, подобно на тримата писатели, оставили отпечатък в прозата му – Шъруд Андерсън, Селинджър, Карвър – излиза като победител: неговата огромна повествователска вещина, забележителната му способност да гради солидни сюжети в ограничени пространства постига това, което Кортасар наричаше “победа с нокаут”... Абсурдната и смехотворна, и окаяна, но дълбоко човечна фауна, с която ни сближава Керет, е идеалното въплъщение на крилатата мисъл на Шницлер: “Във всяка истинска комедия живее, стаена в най-тъмните помещения на постройката й, една трагична мистерия, макар понякога дори архитектът да не подозира.” Letras Libres Ексцентричността на тези текстове не е нито суетна, нито наивна: тя поставя на фокус едно полудяващо общество, в което заплахите и опасностите се разкриват под формата странни явления... Атмосферата на тези кратки истории често флиртува с тревожното свръхестествено, но далеч не изключва и откровено смешните пасажи.La pensée de midi Младежите на Керет са не-герои в свят, който очаква от тях дързновението на техните бащи. Но тъкмо защото не успяват да са на висотата на очакванията, те са по-чувствителни и по-малко наивни. Тайното оръжие на Керет и на неговите персонажи срещу депресията е иронията, затова и най-тъжните му разкази са весели... Il Foglio