Светлината на онези дни - Летера

Автор: Рашко Сугарев Издател: Летера Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ – Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като редактор в пловдивския алманах Тракия, в Дружеството на писателите в Русе, редактор е в издателство Народна младеж. Петнайсет години е редактор във Военното издателство Св. Георги Победоносец. Умира на 16 март 1995 г. Членува в Съюза на българските писатели. Неговите произведения са преведени на немски, руски и чешки език. Носител е на редица литературни награди, между които и награда Пловдив за 1971 г. На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ. Светлината на онези дни е сборник, представящ най-доброто от кратките творби на автора, писани през годините. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери. ------------------- И как да стане животът по-добър и по-справедлив? От тези антени, от тези станции, заради тия прогресивни въртележки, дето трептят, фучат и опипват света, едни в пенсия излязоха, други кръчми отвориха, а старшината при артилеристите иска да се напъха, ама кой знае дали ще е за добро? И как да отвинти бушоните на този свят, както във войнишката баня, и в здрачкавия полумрак да го разгледа от всичките му страни? Рашко Сугарев, из Старшината и слънцето В новата българска белетристика Рашко Сугарев заемаше мястото на самотен и донякъде неразбран писател. Сега, след неговата смърт, творчеството му ще привлича все повече почитатели, защото фалшификатите умират с авторите си, а истин­ското и неподправеното увеличава цената си с годините. Георги Величков Малко преди да си отиде от този към по-добрия свят, Рашко ми подари един повреден барометър. Той и сега ми е скъп – показанията му не престават да ме учат да определям безпогрешно най-благо­приятната околна среда за духовно съродство. Йордан Велчев