Септември 1972 - Ерго

Автор: Имре Оравец Издател: Ерго „Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл. В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, надежди. И след седмици и месеци на безпомощност и скованост потеглих на душевни потери, подложих на разпит миналото, потърсих отговор на валидните защо и как на настоящето. Защото проумях, че стоварилото се на плещите ми, което би могло да се стовари на плещите на всеки от нас, не беше и никога не е случайно, някъде има обяснение за него...“ (И. О.) Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) по образование е филолог, завършва университета „Лайош Кошут” в Дебрецен. Бил е физически работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература” (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор e на стихосбирките „Хей” (1972), „Книга на индианците хопи” (1983), „Прах” (2000) и др., пише за деца. Удостояван e с престижни литературни награди. В „Септември 1972” Оравец ретроспективно пресъздава неизличимия спомен за една голяма любов, отшумяла отдавна, но белязала сърцето му с дълбоки, нелечими от времето рани. Въпреки значителната си авторитет на европейската литературна сцена, както и съществената роля, която изиграва във формирането на унгарския литературен канон от края на миналия и началото на ХХI в., до момента Имре Оравец е почти непознат в България. Вчерашната нощ сънувах, че се любиш с някого, не с онзи, за когото винаги мисля, че сигурно се любиш с него, макар че може би вече сте скъсали, а с някой друг, недостижим за теб, но за когото ти си достижима, беше мъчителен сън, толкова мъчителен, че проридах насън и се събудих, но напразно с будуване исках да препреча изхода към убежището на съня, докато гледах с отворени очи в тъмнината и слушах равномерното дишане на сина ни, който спеше в стаята с мен, сънят като потайна змия подаде глава и щом се зазори, прониквайки през утринта, прилази в деня ми и се уви около мен, цял ден душеше съзнанието ми и ме принуждаваше да се занимавам с него, да го тълкувам, викайки на помощ през тресавищата на мисловността учителя Ф., после отпращайки го, изпробвах много възможни варианти, докато накрая ги отхвърлих до един и реших, че всичко е напразно, някога, така или иначе, краят безвъзвратно ще настъпи, защото вече е непоносимо много за теб онова, за което не можеш да се отплатиш, и тогава сънят ще стане реалност, и няма да ме остави да заспя, а реалността ще стане сън, и няма да ме навести никога повече.