Печатна грешка - Сиела
13,50 лв. (1 оферта)
Потребителски рейтинг: (няма мнения) напиши мнение >>
Автор: Людмила Филипова Издател: Сиела „Векове хората се питат две неща: Има ли живот след смъртта и сатира от жени! Надявам се Печатна грешка да отговори и на двата въпроса. Допускам, че много читатели ще открият в романа себе си, действителността и проблемите си, дори и на края на Вселената. Постарала съм се обаче да ги покажа в друга светлина – смешната, ироничната, забавната. На този свят няма ни лошо, ни добро, всичко е въпрос на гледна точка. Затова трябва да се научим да се усмихваме и на най-лошото. Тогава животът ще е далеч по-лек, забавен, стресът – по-малко, а хората – по-щастливи. Както една чувствителна тоалетна в романа...
Прочети още >>
Автор: Людмила Филипова Издател: Сиела „Векове хората се питат две неща: Има ли живот след смъртта и сатира от жени! Надявам се Печатна грешка да отговори и на двата въпроса. Допускам, че много читатели ще открият в романа себе си, действителността и проблемите си, дори и на края на Вселената. Постарала съм се обаче да ги покажа в друга светлина – смешната, ироничната, забавната. На този свят няма ни лошо, ни добро, всичко е въпрос на гледна точка. Затова трябва да се научим да се усмихваме и на най-лошото. Тогава животът ще е далеч по-лек, забавен, стресът – по-малко, а хората – по-щастливи. Както една чувствителна тоалетна в романа разкрива – щастието на човека е единственият път срещу унищожението на света. Иска ми се чрез смях да накарам хората и да се замислят затова как живеем и, че никой не може безнаказано да се мисли за господар на природата, на по-слабите от него, на миналото и бъдещето, планетата, а вече и космоса. Взехме се прекалено на сериозно, изживяваме се като звезди, за които няма невъзможни неща, но подобно поведение, никога не остава без възмездие“ Людмила Филипова В началото е било Словото, а веднага след него – печатната грешка. Ако намирате, че съдбата ви е тъжна, това вероятно е или печатна грешка, или пък заплатата ви е смешна... И ако още не сте решили къде да отидете, винаги можете да отидете някъде другаде. Във вселената на Людмила Филипова например. Тя удивително прилича на нашата, тази на Дъглас Адамас. Даже при Люси има и Отвъдно, но и постоянна телевизионна прогноза за времето, според която Земята е приятно място, гледана отвсякъде. Вярно, че животът е скъп, но пък включва безплатна обиколка на Слънцето... Много неща ще научите, много ще се смеете, а времето утре... Времето утре ще научите, ако разделите пътя на скоростта. Така стават нещата в тази Вселена. Любен Дилов-син Печатна грешка е книга за онези читатели, които обичат да си задават въпроси от сорта „Ако свариш русалка, какъв бульон ще получиш – месен или рибен?“. Този роман със сигурност ще изненада хората, които обичат да слагат етикети на писателите и да подреждат книгите им по жанрове. „Печатна грешка“ е едно забавно пътуване в пространството и времето, в което героите се придвижват свободно, без да им пука за досадните проблеми на реалността. Людмила Филипова иронизира „важни“ теми като властта, медиите, модерните технологии и се надсмива над всички „сериозни“ въпроси на съвремието. Доста се забавлявах, докато я четох. Иво Сиромахов, писател, сценарист Затвори очи, отвори въображението си и вземи своето вълшебно хапче против скука с Печатна грешка– най-новия роман на писателката Людмила Филипова. Различен от всичко, което е писала – вълнуващ, необикновен, саркастичен и много забавен! Людмила блестящо жонглира с думи, ситуации и вълшебни междугалактически сюжетни линии и всичко това поднесено по един реалистичен начин. „Колко е важно да бъдеш сериозен“ е казал Оскар Уайлд, но според Людмила по-важното е да се забавляваш и да не се вземаш насериозно. Като Алиса в „Страната на чудесата“ – малка, крехка, с дългите си руси коси и любопитни сини очи, тя броди из въображаемия свят на съзнанието ти. Върви по главния път, но се впуска и изследва малките криви пътечки на човешкото любопитство и въображение. Деси Тенекеджиева Казват, че всеки понякога може да бъде и център на Вселената! Всеки жител на планетата е обречен да има история, поместена в някакви условно приети координати като пространство и време, без да предполага за милиардите паралелни светове във Вселената. Лефер Балкански е точно такъв средностатистически гражданин на Земята. Леко депресиран тип обитава страната на киселитемлекоеди, отглежда котка на име Котка, мечтае за писателска кариера, но е принуден да работи като телевизионен синоптик и тайно да въздиша по несподелената си любов Мая – водеща на сутрешния блок по щTV. Каси Роси Маралоун е телепатичното име на марсианец, комуто е втълпено, че се нарича така по време на стаж на един юпитерски спътник. В земни условия Каси Роси би могъл да направи кариера като адвокат с тясна специалност „Защита на домашния любимец“, но погледнато в междугалактически контекст той прекарва т.нар. си време в пътувания между Отвъдното и Отсамното, изпълнявайки особено важни поръчения на Всевишния президент. Лефер и Каси идват от различни действителности и никога не биха се срещнали, ако във вселенската системата не се бе появила малка грешка... Тръбата на ЦЕРН, замислена като научен експеримент в името на човечеството, създава някои непредвидени обстоятелства, генерирайки дупка в междукосмическото пространство. Хората наивно смятат, че този енергиен канал ще ги отведе към божествената частица Хигс и въобще не предполагат кой се крие от другата страна на тунела и какви са Неговите планове. Така депресираният синоптик се сблъсква с марсианеца, приел земните параметри на Йода – тъмнокафевият четириног, за да тръгнат заедно на странно пътешествие. В лутанията през времето и пространството Лефер се надява най-сетне да бъде признат за писател, докато Всевишните органи на реда го подозират, че пази една тайна – технологията за вечен живот. Информацията заплашва да блокира Вселенската система за обмен на души, а един президент иска да се възползва от това. След всички причудливи и забавни метаморфози краят на историятa е едно интересно начало. Поне за обитателите на планетата Земя, където открай време хората са опитни мишки на самите себе си. Георги Милков, в. „24