Финансовият крах - МаК
11,40 лв. (1 оферта)
Потребителски рейтинг: (няма мнения) напиши мнение >>
Категория: Книги. Автор: Йохан Норберг Издател: МаК Йохан Норберг за причините, довели до кризата Основните фактори за кризата са два: лихвената политка на Федералния резерв, и бюджетните излишъци на бързо развиващите се нови икономики. Те направиха парите по-евтини от когато и да било през предишното десетилетие, и тези пари се оказаха у обикновените хора. След 11.9.2001 ФЕД понижи лихвения процент в САЩ до 1 пункт - най-ниската стойност на основния лихвен процент за повече от половин век, без икономиката всъщност да е в криза. Като регулира лихвите, тоест цената на парите, Федералният резерв регулира всички цени. С лихвената си политика Федералният резерв...
Прочети още >>
Автор: Йохан Норберг Издател: МаК Йохан Норберг за причините, довели до кризата Основните фактори за кризата са два: лихвената политка на Федералния резерв, и бюджетните излишъци на бързо развиващите се нови икономики. Те направиха парите по-евтини от когато и да било през предишното десетилетие, и тези пари се оказаха у обикновените хора. След 11.9.2001 ФЕД понижи лихвения процент в САЩ до 1 пункт - най-ниската стойност на основния лихвен процент за повече от половин век, без икономиката всъщност да е в криза. Като регулира лихвите, тоест цената на парите, Федералният резерв регулира всички цени. С лихвената си политика Федералният резерв сам си създаде конкуренция: страните с нисък и средно висок национален доход – най-вече Китай - започнаха да помпат пари в американската икономика. Глобализацията им беше позволила невиждано бърз икономически растеж, и инвестираха все по-голяма част от капитала си в чужбина. Много азиатски страни започнаха да трупат свои собствени резерви след тежката азиатска криза през 1997, когато западният свят и Международният валутен фонд обвързаха помощта си за пострадалите страни с унизителни условия. Тогава те решиха никога повече да не зависят от добрата воля на външния свят. С нарастването на доходите в тези страни обаче нараснаха и спестяванията им. И тъй като възможностите за инвестиране в бедните страни често са ограничени, а Съединените щати имат голям и ликвиден пазар, Китай и страните-износителки на петрол инвестираха там своите излишъци. През 2004 те бяха натрупали 400 милиарда долара финансов капитал, а две години по-късно той надхвърли 600 милиарда. С по-голямата част от тези пари те купуваха американски държавни ценни книжа, което поддържаше нисък лихвения процент – т.е. цената на долара. В резултат обикновените американци вложиха парите в недвижими имоти. Помогнаха и данъчните облекчения, въвеждани в сектора от Клинтън насам (през 1997 Клинтън освободи от данък продажбата на недвижим имот на стойност до 500 000 долара за семейство, а запази аналогичния данък върху печалбата при продажба на други типове инвестиции като ценни книжа и малки фирми), и за да се сбъдне "американската мечта" за собствен дом. Все по-голяма част от покупките на жилища в САЩ се превърнаха в чиста спекулация. Привидното благополучие неизбежно се срина. Кризата избухна.