Баща на мъртвите - Ерго

Автор: Балаж Дьоре Издател: Ерго Откъс от книгата: "Никога още не съм бил в близък досег със смъртта. Не съм попадал в смъртна опасност. Баща ми – често. Виждал съм го здрав, болен и мъртъв. Виждал съм го да стои на глава, да скача нависоко от място, да играе пинг-понг, да катери планина, но съм го виждал и да губи свяст, да тътрузи крака, да повръща, да куцука с бастун и превръзка на главата, виждал съм го да се гърчи в конвулсии, да седи на портативна тоалетна, да се подпира на ходилка, виждал съм го гол, с катетър, беззъб, измършавял, виждал съм как се бръсне, в началото с бръснач и четка, после премина на жужащата електрическа самобръсначка, виждал съм го да лъска обувки, бе педант на тема чистота на обувките, виждал съм го да чете, да пише, да слуша новини по джобния транзистор в кухнята, докато се храни, да цепи дърва в Уйпещ, в мазето ни, да се облича и се съблича съм го виждал. Да плаче – никога. Виждал съм как бърше очилата си, как навива всяка вечер будилника, как си приготвя дрехите. Виждал съм го да се припича, често пъти, продължително. Виждал съм го под душа на плажа "Палатинус". Към супата си режеше филия хляб, иначе не можеше да я изяде. Долната коричка на филията изрязваше, не я изяждаше. Виждал съм го да вари кафе, да секне нос, да си мие ръцете. Да се разхожда в двора на болницата, сетне да сяда на една пейка. Да гледа телевизия. Един-единствен път го видях да играе тенис (бях много малък). Да плува не съм го виждал, така и не се научи. Да кара зимни кънки също не съм, макар че умееше. На карти не играеше. Никога не е имал кола, не се научи и да шофира. Не гребеше, не караше ски. И на английски не съм го чувал да говори – знаеше добре английски. Знаеше и немски, но не го долюбваше. Виждал съм го, докато слуша музика. Виждал съм го да разглежда витрини на улица "Ваци" (случваше се, когато го забелязвах, да не му се обадя). Виждал съм го в кино "Светлина" (в Уйпещ) и в "1 май" (в Буда) – обичаше да седи на осмия ред. Виждал съм го как се смее с приятеля си. Виждал съм го изнурен в болничното легло – нахраних го. Виждал съм го на излет, да пресича една рекичка. Виждал съм го на фотографии. Виждал съм подписа му. Имитирах го. В гимназията го подправях в ученическия си бележник. Виждал съм урината и изпражненията му. Виждал съм го да пие кафе, правостоящ, в кафене "Анна", през стъклото на прозореца, през седемдесетте години – не го обезпокоих, не му се обадих. Виждал съм как си разчупва таблетките. Виждал съм го по къси панталони, лете. На работното му място не съм го виждал никога – никога не го посетих, никога не му се обадих по телефона. На изложба не съм го виждал. Нито да кара колело. Виждал съм го да наблюдава тенис турнир – съблече си ризата на трибуната на стадион "Дожа" на остров Маргит. Виждал съм го да аплодира. Един-единствен път съм го виждал да лежи до майка ми в леглото. Виждал съм го насън, неведнъж. Виждал съм го в кола, на влак, в рейса и в трамвая. На кораб и самолет не съм го виждал. Виждал съм го в Абон, но в чужбина не. Виждал съм го на планина, но на мост не. Виждал съм го с майка му и сестра му, но с баща му не. Виждал съм го да си поръчва ноазети в едно ресторантче. Виждал съм кръвта му. Това всичкото съм го виждал, чувствал, възприемал, преживявал, случило ми се е, боляло ме е, дразнело ме е, понесъл съм го. Гледал съм го от непосредствена близост, но станах ли му по-близък? Познавах ли го? Разкри ли ми се? Кой е този човек? Какво общо имам с него? Защо не изтичах при баща ми онзи път на улицата, когато го видях? Защо не му се зарадвах? Двоумях се, само го гледах, наблюдавах го и стисках палци да не ме забележи. Какво сторих? Офейках. Обрах си крушите. Избягах от собствения си баща. Нима в живота си само сме любезничили един с друг? Само да любезничим ли сме способни? Това ли е то животът?"