История на социологията - том 2

Историята на една наука се пише заради нейното настояще и бъдеще. Изобщо, историята се изучава заради настоящето и бъдещето. Усвоявайки миналото и, следователно, освобождавайки се от него, можем да бъдем в най-висока степен модерни. Как е възможно това усвояване и освобождаване? Как е възможно съвременната социология да усвои историята на социологията, да се освободи и стане наистина модерна, в колкото е възможно по-висока степен модерна наука? Но какво означава “съвременната социология”, и каква е тази привилегирована точка, от която искаме да разглеждаме историята на социологията? Явно или неявно приемана за привилегирована, гледната точка е такава, защото от нея се откриват едни или други перспективи и хоризонти, а други остават встрани или изобщо вън от полезрението. Не е възможно да се обхване напълно обширното царство на историята на социологията, тъй като е невъзможно да се изчерпи докрай светът на един велик мислител и както е невъзможно да се опише без остатък жизненият свят на един най-обикновен човек. Социологията ще се занимава вечно със своята история, освен в онези моменти, когато всуе си въобразява, че може по друг начин да бъде модерна. Едно съчинение по история на социологията не може да бъде в действителност нещо повече от въведение – добро, много добро, несполучливо и т. н. Друг е въпросът, че нас ни примамват големите простори и човешкият дух е жаден да знае колкото е възможно повече.